И това е тревожно развитие, защото няма достатъчно познания за принудителните осиновявания, казва помощник-професорът в университета в Олборг Инге Брайдеруп, който изследва настаняванията на деца.
– В Дания няма изследвания и международното не може да се прехвърли в датските условия. Така че нямаме представа как се справят децата по-късно в живота, казва тя.
Тя посочва още, че принудителното осиновяване е най-крайната намеса, тъй като трайно лишава детето от възможността да поддържа контакт с биологичните родители.
– Преди да се вземе решение, трябва да се направи обстойно наблюдение, например в заведение за семейни грижи и се притеснявам, че това не винаги се случва, защото е скъпа мярка, казва тя.
В община Лоланд се падат повечето принудителни осиновявания. Сред 58-те деца, които са били принудително осиновени или които са имали дело в съда от 2015 до 2020 г., 14 са от Лоланд.
Това съответства на всяко четвърто дете.
– В продължение на много години става въпрос за правната сигурност на родителите в Дания. Сега търсим как да дадем на децата най-добрия живот в детството и аз съм голям поддръжник на това, казва Сигне Лунд (S), която е председател на общинския комитет за деца и училище.
– Вместо да даваме децата в приемно семейство, по-добре е да бъдат осиновени принудително. По този начин те стават част от семейството до края на живота си, а не само докато навършат 18 години.
Законът за принудителното осиновяване беше променен през 2015 г.
Ако зависи от правителството, са необходими допълнителни промени. Представената през януари пиеса „Децата първо“ насочва към необходимостта от повече постоянни настанявания и повече осиновявания.
Най-важното е, че общините трябва да могат по-лесно да осиновяват принудителни осиновявания преди раждането.
Дали правителството ще се справи с него не се знае, но според Съвета на децата, който трябва да говори за казуса на децата пред законодателите, това е излишно.
– В закона има възможности, които трябва да съществуват, и виждаме, че общините могат да намерят как да ги използват, казва председателят Аги Чонка.
Вместо това тя би искала децата да знаят кои са родителите им. Също така преди детето да навърши 18 години.
– Знаем, че е важно да имаме знания за биологичните родители, а за някои и да ги познаваме, казва Аги Чонка.
Източник: Скандинавската страница
