Едно от нещата, които правителството изтъква като особено важни в културната политика, е принципът на една ръка разстояние между политиката и съдържанието на културата.
Общото определение на една ръка разстояние е, че политиката определя рамката с пари и организация, но не се намесва в съдържанието и художествените преценки. Париса Лилестранд е съгласна с това определение.
– Културата трябва да е безплатна, казва тя.
Въпросът за свободата на културата и принципът на дистанция между политиката и съдържанието на културата се обсъждат напоследък. Въпросът създаде объркване относно това какво е приложимо.
Водещият културен политик на Шведските демократи, Александър Кристиансон, каза, че е както право, така и задължение като избран служител да се ангажира с всяка култура, която се финансира с данъчни пари. Политиците от Шведската демократична партия също се опитаха да спрат финансираната от данъци култура, която не оценяват, като например време за разказ с драг артисти в библиотека в Калмар миналата есен.
Но политиците не трябва да се занимават с изразяването на културата, казва министърът на културата.
– Не, но тогава не се държите на една ръка разстояние. И е важно той да се провежда, не само на национално, но и на областно и общинско ниво. Всеки път, когато се опитате да се намесите и да вземете решение относно съдържанието на културата – тогава има ограничения за това какво е нашата откритост и демократичност
Тук вие сте прав, а SD греши?
Тук съм доста безкомпромисен. Зависи кога зависи от свободата на културата, това е предвидено в нашето съвместно споразумение Тидо. Има всички страни, които са се присъединили към споразумението. Там всички сме подписали да го спазваме и там това вече е регламентирано.
Очакванията на един министър на културата
Досега новото правителство е дръпнало повече от бюджета за култура с 1.1 милиарда. Преди всичко това е временната пандемична подкрепа, която беше премахната, подкрепа, която мнозина смятат, че би била особено необходима днес. Части от културните продуценти не успяха да си върнат публиката след пандемията и също така имахме необуздана инфлация.
Но Париса Лилестранд вярва, че правителството е взело правилните решения. Това е въпрос на приоритети, казва тя.
Държавният секретар на министъра на културата Карин Сванборг Сьовал наскоро написа статия в списание Axess – със заглавие „Време е да мислим ново“.
Тя пише, наред с други неща, за „набъбващата културна бюрокрация в страната, където стратегиите и културните планове се предъвкват за полза, която не е очевидна за мен. Има много за почистване.“
Париса Лилестранд казва, че е започнала да чисти. Според нея няколко решения са изоставени от предишното правителство.
Става въпрос за смелостта да вземаш решения, смелостта да изчистиш и да направиш така, че нещата да не се заплитат в бюрокрация, казва тя, а на въпрос трябва ли да се намали броят на органите към Министерството на културата, отговаря положително . Това е въпрос, който нейният отдел ще разгледа, тъй като може да означава освобождаване на пари.
Културен канон
Едно от предложенията на правителството е Швеция да има културен канон, т.е. един вид насока или описание на това какво може да се счита за шведска култура или общо шведско културно наследство. Това, че „независим експертен комитет“ трябва да разработи шведски културен канон, е установено в споразумението между управляващите партии и партията за сътрудничество Шведски демократи, в така наречения Tidöavtalet.
Но девет от организациите по интереси в културния живот, сред които Дружеството на авторите, Националното дружество на артистите, Синдикатът на естрадата и киното, подписаха петиция СРЕЩУ културен канон. Дори Шведската академия заяви, че не възнамерява да допринася за културен канон. Париса Лилестранд е изненадана от съпротивата, но признава, че работата е само в стартовите боксове.
Гост: Париса ЛилестрандМинистър на културата (М)
Водещ: Джохар Бенджелул
Коментар: Фредрик ФуртенбахПолитически коментатор на Екот
Техник: Джоар Йонсон
производител: Маргарета Свенсон
Източник: ИСЛАНДИЯ НОВИНИ