Вашингтон [САЩ], 16 май (ANI): Спортистите от по-малко заможните страни се нуждаят от допълнителна здравна грамотност, за да избегнат наранявания по време на строги тренировки. Но ако няма достъп до медицински квалифициран персонал, повишените знания могат да увеличат риска от нараняване. Това е заключението на изследователи от университета Линкьопинг в Швеция в ново проучване за атлетичното неравенство.
„Имаше големи разлики в ресурсите за поддръжка между юноши от различни части на света.“ „Докато европейските състезатели разполагаха с цели медицински екипи и компютърно базирани програми за анализ, които да им помагат, основната подкрепа за младите източноафрикански състезатели често беше член на семейството или учител от родното им село“, казва професор Тоомас Тимпка от Департамента по здравеопазване на университета Линкьопинг. Медицина и сестрински науки.
Изследователите са провели проучвания сред юноши и възрастни, които са участвали в две международни първенства по лека атлетика на елитно ниво през 2017 г. В последното проучване, наскоро публикувано в British Journal of Sports Medicine, 780 спортисти от различни страни са били попитани дали са имали симптоми на нараняване по време на подготовката им и в случай, че това ги е накарало да адаптират обучението си.
Те също бяха попитани за способността им самостоятелно да придобиват и използват здравни знания за предотвратяване на наранявания – нещо, което изследователят нарича здравна грамотност. Това е област, за която се знае малко.
Изследователите са използвали и годишния индекс на развитие на ООН, който класира страните въз основа на редица фактори, включително ниво на образование и доходи. Това беше използвано за оценка на ресурсите за медицинска поддръжка на националните отбори. Вземането под внимание на индексите на развитие е ново за изследванията, според Тоомас Тимпка.
Разликите в знанията между възрастните и младите се оказаха големи. Само 13 процента от младежите са оценени като притежаващи основни здравни познания, в сравнение с 41 процента от възрастните. Независимо от възрастта, спортистите от страни с висок индекс на развитие са били по-информирани от състезателите от други части на света.
Но резултатите също така показват, че добрите индивидуални познания не са всичко, което има значение.
Когато сравняваме спортисти в национален отбор с добри ресурси, тези с добри познания наистина са по-склонни да намалят тренировките си, когато почувстват нараняване, отколкото сънародниците с по-малко знания.
Но обратното беше вярно в националните отбори с по-бедни ресурси, като отбора на Кения. Там един знаещ човек имаше по-малка вероятност да намали образованието, отколкото по-малко знаещ сънародник.
Изследователите заключават, че знанията на отделните спортисти не са достатъчни. В най-лошия случай може дори да ги накара да надценят способността си да направят правилна преценка. Това, което прави разликата, е дали имат достъп до медицински обучени хора за съвет и подкрепа. Но тук неравенството между държавите е голямо.
За да се справи с неравенството в здравните умения сред младите хора, Тоомас Тимпка вярва, че Световната атлетика, международната федерация по лека атлетика, трябва да си сътрудничи с Програмата за развитие на ООН. Тогава всеки, който се занимава с лека атлетика, може да получи училищно образование, което отговаря на глобалните цели за устойчивост.
По-трудно е да се направи нещо за несправедливото разпределение на ресурсите за поддръжка. Преките финансови вноски за съжаление рискуват да изчезнат поради корупция, според Тоомас Тимпка. Една от възможностите може да бъде по-проспериращите асоциации, чрез Световната атлетика, да споделят своите човешки ресурси и технически ресурси с по-малко щастливи спортисти преди големи първенства.
Изследователите не са изследвали последствията от разликите в подкрепата за състезателното представяне на спортистите. Това ще бъде проследено във връзка със Световното първенство по лека атлетика в Будапеща през лятото на 2023 г. (ANI)
Източник: сн.дк